Политически речник

Официалният документ, с който гласувате. Съдържа списък с партиите и коалициите, участващи в изборите. Трябва да отбележите ясно само една партия или коалиция — в противен случай бюлетината се обявява за невалидна.

Отказ от участие в избори като форма на протест. Гражданите или партиите, обявяващи бойкот, се въздържат съзнателно от гласуване, за да изразят несъгласие с изборния процес или условията, при които се провеждат изборите.

Гласуване в парламента дали правителството получава подкрепа от мнозинството народни представители. Ако правителството загуби вота на доверие, то е длъжно да подаде оставка. Може да бъде поискан от опозицията или инициирано от самото правителство.

Правото на президента да върне приет от парламента закон за повторно гласуване. Ако Народното събрание приеме закона повторно с мнозинство, той влиза в сила въпреки президентското вето. Ветото е инструмент за баланс между властите.

Организации, сдружения и активни граждани, които действат независимо от държавата и пазарния сектор. Включва неправителствени организации (НПО), синдикати, медии и граждански инициативи. Гражданското общество играе ключова роля за контрол върху властта и защита на правата.

Форма на управление, при която властта принадлежи на народа чрез свободни и честни избори. В представителната демокрация гражданите избират представители, а в пряката демокрация вземат решенията сами — например чрез референдум. България е парламентарна демокрация.

Избран член на Народното събрание, представляващ гражданите. В България се избират 240 народни представители за срок от 4 години. Депутатите гласуват по законопроекти, контролират правителството и представляват избирателите си.

Минималният процент гласове (4% в България), необходим за влизане в парламента. Партия или коалиция, получила по-малко от 4% от действителните гласове, не получава мандати в Народното събрание, независимо от броя гласове.

Географска единица, от която се избира определен брой народни представители. България е разделена на 31 многомандатни избирателни района — обикновено по области. Броят на мандатите за всеки район зависи от броя на избирателите в него.

Група граждани, организирани за издигане на независим кандидат за народен представител, президент или местна власт. Алтернатива на партийното издигане на кандидати — позволява на хора извън партиите да се кандидатират на изборите.

Обединение на две или повече партии за участие в избори или за съвместно управление. Предизборна коалиция се сключва преди изборите; управляваща коалиция — след тях, когато нито една партия сама не разполага с парламентарно мнозинство.

Основният закон на страната, определящ правата на гражданите и структурата на властта. Действащата Конституция на Република България е приета на 12 юли 1991 г. Всички останали закони трябва да съответстват на нея. Промените й изискват квалифицирано мнозинство или Велико народно събрание.

Списъкът с кандидати, подреден от партията за определен изборен район. Кандидатите са наредени с номера и мандатите се разпределят отгоре надолу по листата. Чрез преференциален вот избирателят може да издигне предпочитан кандидат по-нагоре в наредбата.

Изборна система, при която печели кандидатът с най-много гласове в даден район (мажоритет). Прилага се при президентски и местни избори. При парламентарните избори в България се използва пропорционална система, а не мажоритарна.

(1) Срокът, за който е избрано Народното събрание — 4 години. (2) Правото, дадено от президента на партия, да се опита да състави правителство. Президентът дава мандата последователно на трите най-големи парламентарни групи, ако предишните са се провалили.

Гласуване чрез електронен терминал вместо хартиена бюлетина. В секции с над 300 избиратели в България е задължително да има машина за гласуване. Машинното гласуване осигурява по-бързо отчитане и намалява риска от невалидни бюлетини.

Българският еднокамарен парламент, съставен от 240 народни представители, избирани на всеки 4 години. Народното събрание приема закони, гласува бюджета, контролира правителството и ратифицира международни договори. Заседава в сградата на пл. „Народно събрание" в София.

Партиите в парламента, които не участват в управляващата коалиция. Основната роля на опозицията е да контролира и критикува правителството, да предлага алтернативни политики и да представлява избирателите, неподкрепящи управлението.

Законодателният орган на държавата — институцията, която приема закони. В България парламентът се нарича Народно събрание и е еднокамарен (само една камара). Двукамарните парламенти имат горна и долна камара, каквато е системата в САЩ и Великобритания.

Организация от граждани, обединени от общи политически цели и идеология, която участва в избори. Партиите изготвят предизборни програми, издигат кандидати и се стремят да спечелят власт, за да реализират своите политики.

Правото да посочиш предпочитан кандидат от партийната листа. Ако кандидатът набере достатъчно преференции (над 7% от гласовете за партията в района), той се издига нагоре в наредбата на листата, независимо от първоначалното си място.

Изборна система, при която партиите получават места в парламента пропорционално на броя спечелени гласове. Ако партия получи 30% от гласовете, получава приблизително 30% от мандатите. България използва пропорционална система с преференциален вот на парламентарните избори.

Пряко гласуване на гражданите по конкретен въпрос, различен от избор на представители. Например: „Подкрепяте ли въвеждането на мажоритарен елемент в изборната система?" Референдумът е форма на пряка демокрация и е задължителен, ако са събрани достатъчно подписи.

Комисията, отговорна за организирането на гласуването в конкретна избирателна секция. Членовете на СИК проверяват документите на избирателите, раздават бюлетини, наблюдават процеса и броят гласовете след приключване на изборния ден.

Независимият орган, организиращ и контролиращ провеждането на всички видове избори в България. ЦИК регистрира партии и кандидати, следи за спазване на изборното законодателство, обявява официалните резултати и решава спорове. Сайт: cik.bg.